Приятели ...,чаках Ви... отдавна.
Живота , зара ни хвърли .
 Надежди, копнежи , мечти.

Подари ми усмивка,подари ми много усмивки,
 ще ги събирам,ще ги скрия в стария скрин.
В дългите нощи,ще диря усмивките скрити.           

Ако има нещо което не мога да изтрия от спомените си в годините ,котато ни „усядаха” т.е. вкарваха ни в коловоза на комунизма, беше онзи трогателен и мъчителен момент на изземването на конете ни. От Рила директно в Карлово, б...

Един коментар за този прекрасен филм зачаст от съдбата на каракачаните.
Знаете ли защо го пиша това, защото ме подразни едно писание , един коментар под един от фотосите на г-н Варсано „комунистическа, еврейска простотия, а каракача...

Искам пак да се завърна. По калдъръмените  улици да пошляпам и тихо да приседна до  притихналия двор. Ех, може да дочуя пак на хлопатаря дрезгавият  звук,а нейде по поле обширно, чановете да пригласят с меден звук. Ще рипнем ние малки, б...

Къде сме ние „Kаракачаните”,откъде сме се появили и какво ни е призванието и мисията.
Живот забулен в тайственост, поставил на изпитание мисълта на десетки учени в търсене на корените ни.
Било е време,когато всеки е използв...

Ех Танасе, Танасе ,поглеж бе, виж що става бе, боже ,колко престъпления в таз Америка прогнила, та чак не мога да ги изчета.
Лоша е тази Америка, лоша бе братчед.
Да ама годините минават, нема управия в таз  Америка бе джанъм, е за тов...

Танасе ,
 ти си веч далеко и реших малко да те светна какви ги тук творим. Помниш ги годините, кога сривахме устоите на комунизма, то беха улици и барикади и песни по площади, помниш, знам те.
Но ето, ти си тръгна, а тук мечтите отлетя...

Да надвиеш над ината.Как ли? Тунел и след тунела светлина.Очаквана, но не от слънцето е тя ,а от насрещен влак. Ще тръгна, думата съм дал.Светлина и мрак. Надвил съм аз ината, но думата си не. Инат ли е това или доблест най-голяма.Седя и...

Въпреки всичко  при Японците нещата са различни, понякога неразбираем с нашият европейски  светоглед. Те вършат и правят неща които често будят недоумение,а за тях това е нещо нормално, по скоро те се учудват на нашите реакции и постъпки...

Това за пореден път ми напомня далечната 1958-60 г. ,когато нас каракачаните ни „усядаха”, т.е. решиха,че в една социалистическа система няма  място за полупазарно стопанство каквото всъщност си беше нашето битие. В онези год...

Тази тема за природата и човека ми е някак близка, защото моите деди,родители  дори и нашето поколение сме живели в планината до годините, когато ни свалиха от планината насилствено. Смятам ,а и е така,че най близко до природата сме били...