Един коментар за този прекрасен филм зачаст от съдбата на каракачаните.

Знаете ли защо го пиша това, защото ме подразни едно писание , един коментар под един от фотосите на г-н Варсано „комунистическа, еврейска простотия, а каракачаните не са единствените пострадали , но понеже и тях не ги броят за българи айде и за тях истории”

 

На този господин дължа да му кажа ,че през годините на комунизма те наистина не ни зачитаха,те дори и не пишеха за нас все едно ни няма.Ясно е защо!А какви ни считат ,какви не ни считат няма никакво значение, ние знаем какви сме и работим за добруване и развитието на обществото и никумо с нищо не пречим, по скоро спомагаме с нещо ,което е недоловимо ва Вас. А г-н Варсано е един от първите десиденти по време на комунизма,позаровете се малко в гугъл и ще се доберете малко от малко до нещата ,преди да давате коментари.

В по-вечето от нещата които пиша тук и там основно наблягам точно на това- какво ни отне комунизма. Е това ни отне духовността, -песните, насаждаха ни с години чужда музика, някак си далечна за нашата народопсихология, не я разбирахме, така и не я разбраха и нашите родители и ние самите.

Ние сме етнос по численост близка дори и по-голяма от тази на , татарска, еврейска, арменска, черкезка, гагаузка и др.Всички те след1989 г. ,а някой от тях и преди тази дата имаха сериозно присъствие в общественният живот на страната.Днес голяма част от тези малцинствени групи издават свои вестници,списания . Някак си това, което успя да свърши комунистическата власт с нас каракачаните тегне все още и сега. Едно постановление на Министерския съвет урежда усядането на каракачаните. Процесите са свързани с общата политика на Комунистическата партия за ликвидиране на частната собственост в България .Но за разлика от останалата част от населението на страната ни, при нас настъпват процеси,които коренно променят начина на живот,поминък,култура,традиции.
Рамкова конвенция за защита на националните малцинства подписана от всички членки на СЕ и други страни ,ясно и недвусмислено третира акта на усядане и последващите действия като геноцид спрямо нашата етнос.
Какво последва по нататък и защо твърдя,че все още обществеността е в пълно не видение,маниполирано, изопачена представа за произход на каракачаните или в най-добрия случай се е писало малко,а когато трябва е имало контролирано писане.
Затова ние сме длъжници на нашите деца и трябва все по често да даваме трибуна ,да водим просветителска дейност за да доразвиваме онзи горд,свободомислещ и непримирим каракачански дух.

 Съжаляваме, че увлечени в работата пропуснахме неща,които сега на по стари години освободени от тежестите на житейските тегоби пооткриваме себи си / връщане назад  за да преоткрием настоящето /.Поколението на бащите Ви и дядовците Ви беше изгубеното поколение. То се мъчеше да се самосъхрани ,но мелачницата го оскотяваше ,погубваше и хората си отидоха кротко ,както се бяха и появили на този свят.

Сблъсъка на техният свят с новото бездушно и жестоко време на комунизма ги смачка, предначертаният коловоз не пасваше на техният светоглед, и видяхме как бавно и постепенно си отидоха първо нашите майки и по бавно бащи те ни.

 Нашето поколение трябваше да се напасва ,нямахме изход, системата работеше и ни промиваше, тя се стремеше да ни асимилира и постепенно да ни размаже и затрие вековни традиции и богата каракачанска духовност. Тя системата е работила систематично, тя почти не коментираше етноса и ако да, то това е било само по повод на някоя злободневна и закачливо –просташка тема. В училище отношението подигравателно –покровителствено, насаждащо съмнение и малоценност в децата. Не беше ли така и в кариерата ни ,в работата, в обществени среди.Партията ще рапортува-колективизацията завършена!Те смятаха,че са ни култивирали! Да колективизират духа ни ,  то просто нямаше как да стане,защото те пропускаха елемента да нашата гененетична памет, съхранила ни през далеч по тежки времена.Е какъв дух е трябвало да имат Вашите родители за да оцелеят,за да  съхранят част от нашата култура, традиции, духовност-голяма. Голяма сила на духа, силата ,която ги е съхранявала,водила в годините на изгнание,в годините на отстояване на изконтите ни стремления към свобода и себедоказване. Устояхме. Казват,че ето човечеството вече преминава в нов етап от своето развитие. Т.е. то възвръща онези пара нормални и окултни способности ,които в далечното минало са били начин за общуване ,комуникации между хората. Аз си мисля,че това наистина става, но това вече е в резултат на развитата технология,на възможностите, които ни дава телекомуникацията,  виртуалната и имагинерна възможност за общуване. Това е периодът в който ние каракачаните наистина ще преоткрием себе си ,може би един от нас ще преоткрие и мисията ни,защото на този свят ние сме с мисия, нали знаете!

Това ще е разковничето за развитието на човечеството, ако щете.

Снимката е от 1958 г., на път за "усядането", което все още не се знаеше къде ще бъде. Бащите ни търсеха място близо до Балкана-надяваха се нещата да се променят след време. А и не можеха без да виждат планината, то това им беше останало.Аз съм първият клекнал, от ляво на дясно.