Мисля,че всеки един от нас живял и работил за каузата на СДС има да каже безброй неказани неща. Мисля ,че дори е редно,защото много от нас понесоха последствия за които определено вина нямаха, а станаха изкупителна жертва на политиците от висшият ешалон, къде на единоборства между групи за влияние ,къде от чисто комерсиален интерес.

Би следвало да поясня малко нещата за да въведа евентуални читатели към проблема. Ние сме от регион Карлово, по традиция със силно влияние на БСП по простата причина ,че тук са разположени двата най-мощни гиганта на оръжейното производство,а и самото обединяващо звено ДСО „Металхим” също е било тук.Знайки през какви „цедки” се приминава и каква закваска е изискуема за да работиш тук и особенно на ръководна длъжност ,то наистина нещата ,които се случваха през годините на прехода показателно говорят,че тогава нашата организация бе силна. Печелили ли сме и местни и от национално ниво избори.

Но и сега мисля, че назначаването ми като Изпълнителен Директор на „ВМЗ” тогава ,бе първият реален пробив в тази затворена система.  Когато целият военно-промишлен комплекс беше пред колапс, когато единственният изход ( а дали не е бил умишлен е друг въпрос), имаше само една алтернатива, фалит или приватизация. Случи се второто и то само там където промяна не се направи, мислехме,че с тези действия се пресича потока от финансово подпомагане на БСП.Но не, те просто приляха в техни ръце.

 Какво се случваше във ВМЗ през тези години, всички виждаха,че той отива към неминуем фалит, мерки не се вземаха, източваха се огромни ресурси, мерки никакви, завода бе превърнат в една малка пенсионна станция.Хиляди хора бездействащи с месеци ,които живееха благодарение на налични запаси в предприятието,без да има реален натрупан продукт. Това го виждахме и след многократните опити да променим нещата и да сменим политиката към пазарният принцип на работа ,то това стана в началото на 1999 г., когато бях назначен като Изп.Директор. Изключително трудна ситуация. Директор човек, който до вчера нямаше право да работи в специалното производство ,защото сме били в категорията „неблагонадеждни”, в която попадаха и католици,турци и др. етнически малцинства ,без цигани. Чудна практика, интересна политика на опазване на националната сигурност .Пълен абсурд,но токава е била практиката. Започнахме една амбициозна програма на прекструкториране на дружеството, резултата бе реално съкращение на хора , ликвидиране на дублиращи производства, предлагане за продажба на неефективни спомагателни производства и всичко в условията на финансова недостатъчност.Крайно непопулярни мерки, паралелно с това и намиране на нови пазари, отказ на определени кръгове да работят с нас и т.н. Паралелно с това се предизвикваха вътрешни безредици, протести, стачки.

Но мисля,че това което се свърши, помогна дотолкова ,че беше съхранено ВМЗ, без да бъде засегнато нито едно от функциониращите му звена. Мисля, че ако бе следван този път още след промените през 1990 г., то ВМЗ можеше да има бъдеще с нови актуални изделия, а не да се губят десетки  стигащи до стотици милиони за ты наречената конверсия,която развърза ръцете на предварително планирани губещи производства.

И в момента в който голяма част от всичко това започна да излиза на яве,то се започна една кампания,клевети, доноси, производства. Това бяха съпътстващи процеси, в която среда започвахме да насочваме отделите по усвояване на натовски изделия, като за начало отделни елементи, с переспектива да получим и готови такива. Успяхме в кратки срокове да постигнем добри, впечатляващи резултати. Мисля, че вече на втората година бяха създадени условия за една нормална обстановка в дългосрочен план за работа.

И тука вече недуомяваме, защо след като бяха подписани договори за петгодишен период, бяха ратифицирани, беше направен и защетен пред Банка бизнес план за кредит,който щеше да стопира натрупаното напрежение и да създаде условия за нормална работа с насочена переспектива, се случи така,че на нас не ни се даде разрешение за кредит, пари за паплати и изпълнение на вече подписан международен договор липсваха, от минестерството на икономиката и финансите не срещнахме абсолютно никаква подкрепа.Подадох си молбата за освобождение и тя бе приета. Какво се случи след това непонятно в онзи момент решение, работниците за пореден път справедливо излязоха на гражданско неподчинение. И тогава се взе чрез минестерството на финансите друго абсурдно решение, погасиха се задължения на дружеството, дадоха се безлихвени кредити и това наистина тушира напрежението и създаде спокойствие за работа.

И ето отново абсурда, ние извършихме най-„черната” трудна задача по прекструториране, съкращения, излизане на нови пазари, усвояване на нови натовски изделия и тогава когато се надявахме на елементарната подкрепа  в разрешение на кредит то не се получи. Резултатта –стопиране на всички реални промени, стопиране усвояването на нови изделия, наливане на необосновани средства без ясна переспектива на гърба на данъкоплатците и др.

Това което се случи в началото на 2001 г. и това бе края на онова СДС ,което с целия си идеализъм градеше и вървеше във вярна посока. Чрез нас бяха изградени десетки структури и клубове ,ентусиазма бе огромен, то беше малката революция във военно- промишленият комплекс.Рухнаха много-много надежди на стотици демократични хора. А това ,което бях длъжен да изпитам в следващите години мога да изпиша романи.

Изоставени, без припитание, без предложение за елементарна помощ,  под натиска на непрекъснати репресивни долнопробни доноси, и питати ли как 10 години се доказва,че нямаш сестра. Но ние сме корава етнос и това едва ли би могло да ни сломи, както е било през всички векове на съществованието ни.

 Оцелях, с много лишения, работа и никога не съм поставял под съмнение вярата в идеите на СДС. Защото вождове много, мераклии още по-вече, едни меркантилни и маргинализирани, люшкат се според интереса, но рано или късно ще бъдат загърбени и ще заживеят в нищетата на бедната си и предателска по същността си духовност.

Пооттеглих се от политическото ангажиране, защото каракачанина е свикнал сам да си върши работата, да е свободен, независим и родолюбив.