Ние каракачаните сме част от хората, които са се научили да живеят в природата ,без да воюват с нея. Ние сме се приспособили към средата за съществуване – ние сме част от самата нея. През всичките тези години Бог бе в нас в нашата колиба, в нашият дом ,бог бе във всеки от нас и ние със страхопочитание спазвахме и спазваме каноните на църквата. Почитахме църквата, но ставаше само по празници, такова бе житието ни. През най-мрачните и трудни години бяхме от малцината ,които съхранявахме християнските традиции.
Комунизма опустоши духовността на българина, той нанесе непоправими вреди на църквата, това е така,но какво става сега.
Надявахме се, че с промените, тя църквата ще бъде стожер на реформите, знаменосеца на християнството, добродетелта, морала, примера който да следваме. А то що стана, едни доносници, други предприемачи, трети нафукани и безцеремонни духовници. Къде им е примирението, скромността, благия и топъл поглед на отеца положил ръка върху челцето на дете.
Това си спомням от детските години в Рилски манастир за свещениците.
Какво да кажа за днешните висши духовници, какво при тази мизерия ,нищета наоколо, а те в лимузини, палати, софри и т.н. Да си спомнят за своите събратя –будители и още по рано на какви несгоди, лишения са се подлагали за да бъдат Богу угодни и да дават пример с делата си на утрудения и живеещ в нищета народец.
Ето това е призванието им в криза, иначе знаем,че живеем в 21 век, но какво от това ,когато ближният ти страда, а ти си неговият духовен баща!
Толкова ни е срам понякога, защото сме вярващи, искаме и те да носят своя кръст достойно.Искаме, но и там като в светският живот всяка стъпка към промяна е белязана със знака на провала, а защо, е понятно. И при църковните служители има достойни духовници. Знаем, че промяна се постига само тогава ,когато се започне от долу – нагоре, а всеки опит с реформи от висше е обречен на козметика и провал. Трябва в едно с нас миряните да изчистим „Авгиевите обори”, иначе още дълги години ще зее духовната пропаст между миряни и църква, за да няма ерес и разколи, да имаме единство и вяра в църквата.
